Прочетен: 1520 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 03.03.2007 05:05
Имам чувството, че ако изпуша още една цигара, ще ми се пръсне главата. Безплатен съвет – след като сте се отказали от пушенето и по някаква причина отново запалите – ограничете се с една – цяла кутия ще ви се отрази зле. Особено ако сте прекалили и с пиенето тия дни.
Умереност. Великата добродетел, която вероятно никога няма да овладея. Пристрастявала съм се дори към капки за очи. Или ям като прасе, или гладувам като куче. Или не пия, или се омазвам като мастия. Или уча като зубър, или зарязвам университета със седмици. Или си пазя стаята от всяка прашинка прах, или я оставам да заприлича на кочина. Или тренирам по 3-4 часа на ден, или не се мръдвам с дни. Като ще е гарга.. нали.
Да ама крайностите вредят. Странно как им се оставям, при положение, че почти по никой въпрос нямам крайна и категорична позиция. Наскоро чух една източна мъдрост: Вредно за човека е това, което му е в повече. Сигурно е така, още повече, че на човек му трябва много по-малко, отколкото си мисли. Ама бидейки част от това консуматорско общество, желанията ни най-често приемат формата на най-голямото, най-лъскавото, най-модерното, най-скъпото и т.н. превъзходни степени. Луксът ще затрие света, помнете ми думата.
Далеч съм от мисълта, че трябва да се замонашим като в манастира Шао Лин и да я караме на хляб и молитви. Но разглезени, няма да си отидем от тоя свят по-щастливи. Предполагам.
Както и да е, това всеки си го решава сам. Лично мен ме притеснява сега склонноста ми да се вманиачавам. И в привързаността ми към хората, и към навиците ми, и към всичко. Донякъде това се дължи на зодията ми /риба/.
Астрологията – тва е поредната ми мания. Питам всеки срещнат кога е роден и си правя изводите. Ако някой е страстен и отмъстителен – оо, скорпионче, а? Ако обича реда и е твърде критичен – девичка. Ако е самовлюбен присъдата е лъвче. Гадни стереотипи. От сега нататък забравям за звездите и си запушвам ушите за това, което ми говорят. Защото не понасям предубедеността. / Странното е, че най-често съм права, но това разбира се, е много вероятно да се дължи на типичната за рибите проницателност ;)./
Та, за моята склонност към пристрастяване щах да пиша все пак. Психолозите веднага ще ми размахат пръст – ти не си щастливо, мойто момиче. Търсиш удовлетворение в поредната цигара /примерно/, а основната ти грешка е, че не им се наслаждаваш истински и очакваш твърде мощно усещане. И все не ти стига, за да я запълниш тая липса, тая пустота.
Понякога си мисля, че мечтите са като дупките. Липсващо парче пръст, което сам си изкопал. Колкото по-голяма е дупката, толкова повече пръст ти липсва и толкова по-трудно се запълва. А аз сега, вместо лопата, държа цигара.
