Има една категория хора, която носи особена харизма в моите очи – скитниците. След всяка среща с тях оставам пълна с един куп въпроси и противоречиви емоции. От хубаво никой не остава да живее на улицата, но ме изумява факта, че понякога изглеждат по-щастливи от перфектно изглеждащата дама в строг бизнес костюм, която ги подминава с презрително свити устни и дръпва рязко крайчето на скъпото си палто, за да не се докосне случайно до тая измет на обществото, протегнала прашна ръка към нея.

Те са абсолютните аутсайдери. Никой не ги приема с изключение на тия като тях. Често ги виждам на малки групички близо до гарата, но рядко им давам нещо. Заучени сълзливи сценарии колкото щеш. Какво ли не съм чувала – от откраднат портфейл, през внезапно изнасяне от вкъщи и спешна нужда от билет за някъде си, при някой си, до болните жена и деца…. Подло е да спекулират с чуждата съвест!

Обаче евала, на толкова добра актьорска игра не съм била свидетел и в киносалона - в крайчето на окото блести цялата мъка на тоя клетник.

Не винаги успяват да ме убедят, че са искрени, но винаги се чувствам виновна, ако ги подмина. Мамка му, знам, че все пак това може да се случи. Знам, защото ми се е случвало и на мен почти до там да стигна, че да искам помощ от непознат на улицата с подобни агрументи.

После си повтарям на ум редовните извинения – здрави и прави са, често – съвсем млади – какво им пречи да поработят? Аз как намирам начин?

Сигурна съм, че не им е лесно, и не искам и да си представям през какво да минали за да стигнат до там и как протича деня и въобще живота им, но мисля, че донякъде това е избор. Като преодолееш един път срама да искаш милостиня и си пушка – нещо като отракана проститутка.

Дразня се обаче колко груби и безпардонни са някой хора. Да наричаш някого боклук, измет и прочие обидни прозвища, само защото ти е поискал рестото, е меко казано безсърдечно. На разни злодеи, които колят и бесят, тия същите, дето раздават справедливост,  не смеят и гък да кажат.

 

Редовните реплики:

-    Извинете, имате ли дребни?

-    Не е твоя работа! (nice one)

 

- Извинете, имате ли цигара?

- Да, самичък си ги купих!

 

- Моля Ви, дайте ми някой лев, не съм ял от три дни!

- Който не работи не трябва да яде!

 

Наблюдавам ги, с някой се заговаряме – интересни хора са, много различни – дори едни от други.

Алкохолиците не ги долюбвам, затова ще ги прескоча.

Има обаче едни симпатяги, пънкари май им се вика. Отличителни белези: коси, обагрени в нюансите на зеленото и лилавото, дрешки или от кожа или на дупки (на някой трябва да им призная артистичните идеи), уши, носове, езици, и въобще де що има израстъци блещукат и обички, често дори безопасни игли, грим – почти сценичен. Винаги са млади, винаги по няколко, често с някое голямо куче и/или с касетофон, който гърми нещо здраво. Винаги са усмихнати и приветливи. Може да се дължи не леко замаяните им погледи, знам ли. Ако не им дадеш нищо – пак ти пожелават приятен ден и те изпращат с усмивка, вместо с ругатня. Имат някакви зaбавни табелки, като:

*Моля, помогнете, трябват ми пари за бира, дрога и любов! ( поне не лъжа)

Или

*По-добре да прося, отколкото да крада!

 

Изумяват ме. Знам, че начинът им на живот е форма на протест и желание да се разграничат от обществото и системата, която не харесват. Едновременно се възхищавам и завиждам за свободолюбивия дух, от друга страна се възмущавам на пълната липса на отговорност.

Но повече им завиждам, честно. Приключения. Това е то тяхното – не глад, нито студ, нито бой, нито болести, нито мизерия – приключения, срещи, срещи. Спокойствие в най висшата му форма – няма за какво да се тревожиш, след като нямаш нищо, нали?

Веднъж, докато си чаках рейса, до мен се приближи такова едно момиче и ми поиска цигара. С мила усмивка и съвсем любезно. Дадох й и се заприказвахме. Разказа ми как пътува из цялата страна, без цел, без посока. Просто няма място, което да нарече дом, където да стърчи коренче от нея, където да е оставила нещо или някой. Аз пък се учудих как пътува без билет и тя само се засмя и каза – ако ме изгонят слизам просто и после продължавам от там. Каза, че винаги се намира някой да даде я цигарка, я малко дребни. Приемаше живота с лекота и толкова безгрижно, че ми се прииска да съм като нея.

И честно ви казвам – това момиче изглеждаше щастливо.    

Типични разсъждения на отегчена от подредения си живот млада жена, скрито мечтаеща за приключения и разтуха.

благодаря д-р Фройд, ще си го запиша

Не правя психоанализа, а обикновена констатация. Впрочем отношението ми към психоанализата е праволинейно национал-социалистическо- тази "теория" за сексуалната сублимация е перверзна и преобърната форма на индивидуалните комплекси, които виенският евреин очевидно е искал да внуши на целокупното човечество, та по този начин да размие донякъде гнусните си нагони. Справка за нашето мнение за психоанализата и нейните фенове- съдбата на останалите в наши ръце сестри на Фройд (лагерът в Заксенхаузен затваря милостиво дверите на безсмисления им живот), докато самият чифут се спасява с мощно бягство към Англия.....

falkner, не мисля, че една млада жена с пореден живот ще тръгне изобщо да разсъждава по тази тема, колкото и отегчена да е.
Браво, pill!

"*По-добре да прося, отколкото да крада!"

А сещаш ли се, че това е своеобразен начин за изнудване? Идентичен на често използвания от циганите-просяци, когато ги изправят пред някоя камера, да ги питат защо просят. "По-добре да прося, отколкото да крада!" Той, нахалникът, разчита, и то с право, че слушащият го ще се съгласи с него от съзнавано или не притеснениe същият тоя циганин да не го ограби на някоя улица.

очите блестят и от глад...

да, но не по този топъл и жив начин. А впрочем, защо на сития му липсва блясъка

ХАХАААААААААаа, falkner напълно - 100% съм съгласен с теб :)) за ФРОЙД.
pill, блясък има на доста места; ако се опиташ и в сития ще го забележиш; не знам дали ще го видиш обаче, понеже за това се искат "специални" умения,както и желание ;).

Не може ли да си скитник без да просиш и без да спиш в кашон? ;-))

"няма за какво да се тревожиш, след като нямаш нищо нали?" - много ми хареса