Когато ме гледаше през лъскавата си маска, ми идваше да грабна ножицата и да я нарежа на парченца. Така и не разбра, че след онзи път, когато я свали, виждах през нея.

Красива е, не отричам. Тъкал си я дълго - от чужди очаквания и от свои страхове. Вплел си в нея илюзиите на ония очи, които отдавна не помниш.. и на другите от карнавала.

Почти беше сраснала с лицето ти, когато я свали, за да те видя. Каза, че не си го правил преди. Каза, че не трябва да избираш между свободата и безопасността, защото можеш да имаш и двете. Просто защото различните очи виждат различни лица.

Опитах се да ти обясня, че съвършенството е утопия. Не само недостижима, но и ненужна цел. Казах ти, че обичам бледата кожа и скулите и как ме боде брадата ти, докато те целувам. Казах ти, че само песента, която пееш на живо, може да ме накара да треперя, въпреки фалшивите тонове на припева.

А когато на тръгване я надена отново, си помислих, че бързо ще я забравя. И теб щях да забравя, ако не беше ми показал бодличките. 

 

Трудно се сваля Маската, в която си сложил толкова старание да сътвориш и представиш на света и на другите ... Това е стахът от това да не видят твоето истинско Аз ... по - лесно е да нараняваш от колкото да бъдеш нараняван ...

така е, но тя може да плени само слепци

от маски е нещо много полезно в днешно време, нали? ;)

до кога 6ет се примеряваме с фарса, театралните постановки,лицемерието и "нечистоплътието"на масата хора в това безъмно общество!?до кога ще се опитваме да оправдаваме "маските"?!за мен те са онова необходимо зло, което бавно опива дъшата ти и те води към абсолвтния крах!....на мен лично ми е писнало от цялото това двъличие..не може ли да бъдем себе си, без да се срамуваме от "Аз-а"си?явно страдаме от прекалено мн скруполи и комплекси!а що с еотнася до "маските" в любовта...то питам-"нима това е лвбов или пр. излюзия,плод на маскарада?!"