Прочетен: 3654 Коментари: 13 Гласове:
Последна промяна: 25.02.2007 15:31
Не съм бясна, никак даже. Хладнокръвна съм, за разлика от теб в момента, и това ме прави силна, а теб отслабва. В душата ми е тихо и спокойно - ветровете утихнаха, светна и се стопли - а в твоята още бушува мрачния ураган на собственото ти недоволство.
Виждам как ме гледаш с подозрение и несигурност. Мразиш ме, защото усещаш как се изплъзвам от здравата хватка на студените ти пръсти. Мразиш ме още повече, защото не виждаш в мен тоя звяр, който познаваш и отглеждаш в себе си, и който проектираш у всеки срещнат. Напразно ли го храни и насъсква, след като няма да има сражение? Ухапан все пак ще има - той не може да остане гладен - но няма да съм аз, няма..
Знаеш ли, много съм се чудила коя сила е по-могъща – любовта или омразата – коя ще произведе повече енергия, за да поведе във вечната битка. Въпреки, че злото е дяволски добре въоръжено, тайната на светлината е в самата светлина.
Аз вярвам, че изначално у човека е доброто, да – не мисля, че се раждат чудовища без сърца. Можеш да се родиш без крак, без ръка и пак да живееш. Но сърцето ти трябва да е на мястото си.
Вярвам също и в греха. Помниш ли, че Каин уби Авел в райската градина? И че Авел няма потомство. Целият човешки род носи в кръвта си първородния грях. Веднъж останали без първичната си невинност, би било лицемерно да отричаме слабостите си.
Движещата сила на човешкия дух всъщност е в противоречието вътре. От коя страна ще застанеш, зависи от теб – от това, кой от зверовете ще избереш сам да храниш.
Ти избра да мразиш - видя светлината, но се чувстваш у дома в убежището на мрака.
Казват, че най-силно мразят хора, които в миналото най-дълбоко са обичали, а ония, които отричат света, вече веднъж са прегърнали силно това, което днес искат да изгорят на кладата.
Но не и ти.
Ти мразиш, защото това е единственото, което може да разбере мутиралия ти зачатък на сърце. Не познаваш друга любов, освен любовта към себе си, а сълзите си проливаш от самосъжаление, затова и не предизвика в мен съчувствие. През тънките ти устни се процежда презрението ти към всичко светло. Короната ти е тежка и оловна, излята от силното убеждение в собственото ти величие. Драйфа ми се от ехидната ти усмивка, истеричния ти смях и позьорските стъпки на танца ти. Не разбра ли, че нямаш зрители.
Когато ме хвана за ръката, ме обрече на студ. Толкова е тъмно в тесния ти свят, че бидейки сам в него слънце, не можеш да осветиш дори себе си.
Не искам от теб да се променяш, не искам да ти е зле, искам просто да изчезнеш от живота ми.
Само ти и звяра останахте. Аз си отивам.
Решението е само твое.
Поздрави !!!
С.
Познато ми е всичко това... И такива хора, за жалост познавам.... (дори не са ми далечни...) Важното е човек да избере своята страна... Онази, към която го тегли сърцето... А ако избереш правилната (сиреч светлината ... и любовта- без никакво колебание според мене)- то ще имаш на своя страна всичките сили на цялата Вселена зад гърба си след това... Така че- НЯМА СТРАШНО... СТИГА ДА ИМАШ СЪРЦЕ И ЛЮБОВ В НЕГО- НЯМА НИЩО СТРАШНО...
:-*
