Всеки един от нас изгражда самочувствието си върху определен набор от качества. Стабилната психика, куражът и вярата в себе си са все в резултат от висока самооценка и в ден днешен са задължително условие за социален успех. Душевната хармония също има нужда от одобрителна интонация на вътрешния /а и чуждия/ глас.

Замислих се за критериите, според които оценяваме себе си, и дали мерим със същия аршин, що се отнася за другите.

Дали оценката ще бъде категорична или ще лъкатуши, зависи от това, доколко устойчиви са тези избрани от нас критерии.  

Някои от основните според мен:

• Външен вид – изключително неустойчива категория, която лесно може да бъде променяна в различна посока и следователно най-лесно би могла да доведе до разочарование.
• Социален статус, кариера и материално положение – нерядко се променя за кратко време, но като цяло е резултат от дълги собствени усилия, които не са за всеки, затова е сравнително устойчив базис.
• Интелект, образование, знания + умелото им използване – може би най-стабилната категория - процесите по поумняването обикновено вървят само във възходяща посока.
• Семейно положение – за съжаление все по-неустойчива категория, но може да бъде и най-здравата основа.
• Младост – преходна, нетрайна – но доста сериозен фактор за оценка и в положителна и в отрицателна посока.
• Приятели, умение за общуване
• Здраве

Едва ли изчерпах всички възможности, но тези са като че ли най-застъпените.

В случаите, когато сами не сме наясно със собствените си критерии за самооценка, самочувствието се гради на база сравнение с останалите /А решава, че е красива, след като преценява, че Б не е такава/. Или на основата на чуждите оценки /след като А и Б ми казаха, че съм умна, значи е така/. Но няма по-рискован вариант, защото бързо се появява В, който е по-красив и  твърди , че не си умен  :).

Открийте силната си страна и заложете на нея :)

Но, приятелко, имам един въпрос към теб: откъде идва самочувствието на дебеловратия грубиян, който е често срещан в обществото ни; или на един нищо и никакъв "пикльо" от 7-ми "Б" клас?
Как се връзва с твоите критерии и какво трябва да добавим към тях? :))))))))

Приятен ден, Вики! ;)*

това е неподплатено самочувствие, рожба на криворазбрана цивилизация, наподобяваща джунгла и регулирана от нейните закони :P демек, това е нещо като самочувствието на лъва - няма нищо общо с психиката на разумния човек

have a nice day, too :)

Понятието красив е относително - за едни е едно, в различното време е друго. Важното е не някой, а ти да се харесваш.
Всичко е в главата ти.

:):):):):):):)

аз трябва бая самочувствие да вадя: сравнително хубава, с кариера, знам доста, лесно се уча, сравнително здрава съм, само съм малко разведена, но това не ми пречи ... ама не всеки ден се чувствам комфортно в кожата си. Що така? Липсва някоя съставка, мила. И май знам коя е - вярата в себе си, че дори да не отговаряш на всички критерии, ще компенсираш и ще постигнеш каквото искаш по някакъв начин. Отивам да си търся здравият оптимизъм и детето в мен. :-Р

там е работата, че не говорим за ежедневния Wohlgefuehl, а за самооценката ти по принцип. Даже ти си ми едно доказателство, защото отдалеч си личи, че си самоуверена млада жена, и то е защото отговаряш на повечето критерии. Вярата в собствените ти възможности е следствие от високото ти самочувствие, не обратното. И твоето няма нищо общо с това на обезверен, депресиран и комплексиран човек, който си поставя ниски оценки по всички параграфи.
Иначе съм с две ръце за оптимизма и за лапиту вътре :P

така така, няма да се даваме, я! Лапите високо горе :-Р

Мхмм.. интересна тема..
*Сашету е замислена...*
гуш мац, муаа :))

само-оценка не е никак като само-чувствие /поне за мен де/
само-оценка, като по-горе, с критерии и какво ли още не, пишеш си някъде оценката и се държиш спрямо нея /често глупаво, щото рядко някой успява да е безпристрастен към себе си/.
само-чувствието може да мине и без критерии, чувство е...в смисъл, мога да седна на пейка в парка и да се чувствам /сам/...не, не, без да се опипвам, щото няма да има и критерия за хубост
но пък, сега, като се назоря да направя връзка между самооценката и самочувствието, откривам че са ми неясни критериите ми...но и за това не мога да се "опра" на другите, щото не познавам никой толкова добре
открийте и слабата си страна, може да е по-хубава от силната
това е с умивка, като другото

и ми хареса!
Благодаря!

Самочувствието може би зависи от осъзнаване на същности в теб самия, неща, в които си силен, въпреки мнението на външните за теб. То е убеждение в теб самия и ако ти си го осъзнал, то трудно може да те поклати някое чуждо мнение. Не че не е възможно, но именно в противоречията си човек се учи да открива истината, търсейки правилните отговори на въпросите, които напират в него...

защото всички сме виждали хора с огромно самочувствие без всякакво покритие. Ако си правеха самооценка не би следвало да имат грам самочуствие.
Мисля обаче, че родителите би следвало да помагат на децата си за изграждане на самочувствието. Българският родител не е толарантен към децата си, глези ги, но не ги уважава, не им помага да се изграждат като личности.
:)

Благодаря ви за коментарите :)

Излиза, че самочувствието зависи от усещането за благополучие...

Може ли сексът да е самостоятелен източник на самочувствие? Мисля да....

мм мисля, че би могло да се каже по-скоро за мъжете, не е универсално. Но си има основанията да са включи