A guy once told me, ”Do not have any attachments, do not have anything in your life you are not willing to walk out on in 30 seconds flat if you spot the heat around the corner“.

Robert De Niro
HEAT

"Изпадне ли човек в несигурно състояние и в опасност, привързаността може сериозно да ограничи правилните изводи. Хората грешат толкова често, когато бързат. Ако се налага да извършиш една трудна и деликатна постъпка, първо си длъжен да проучиш целта и тогава, приел веднъж тази цел за желана, изцяло да я забравиш и да се вдълбочиш единствено в средствата. По такъв начин нетърпението, избързването и опасенията не биха те тласнали към погрешна стъпка. Извънредно малко са хората, които са разбрали това."

Джон Стайнбек

 

Иска ми се да можех да обърна гръб на дуалистичната си природа и да програмирам в главата си рационалните канони на хладния ум. Но сърцето е глупаво и неговия нежен порив ме кара да се разкъсвам от противоречия всеки път, когато усетя нещо топло. Не искам да се привързвам, защото знам за жегата и как зловещо може да приканва с мекия си глас към пламъците на наркотичния делириум, докато деформира и последния къс реалност в съзнанието ми. Затова нося обувки с дебели каучукови подметки.

Ако питаш мен, една от дълбоките заблуди на човечеството е, че времето лекува всички рани. 

мда. прав си :) но и не всички сме родени за джедаи. повечето обикновени хора не могат, и не искат, да не обичат.

поздрави :)

аз пък мисля, че повечето хора не могат да обичат - в истинския смисъл на думата - никой друг, освен себе си :/

в смисъл, че лекува раните им...
Но, разбира се, не на всички помага...
Интересен пост, Вики! :)))
Поздрави!;)*

не, то само ги променя
поздрави и на теб и приятен ден :)

те бива,продължавай,духовноста те прави лъчезарна,привлекателна.

изборът и това, което приемаме за да направим възможен този избор. Много трудни неща стигат до приемането и после става по-лесно, следвайки решението си...
Но чувствта от друга страна са силни и често могат да ни объркат...

...вярно времето променя раните, и то по начин, който не винаги е неприятен..В крайна сметка обаче, всичко си остава там дълбоко, под повърхността, за да се завърне по един или друг начин...(съзнавам, че това беше адски безсмислен коментар, но не се сдържах)..Поздрави,

platttonnn, wow, благодаря ти, високата ти оценка ме ласкае :)

az1961, благодаря ти, усмивки и на теб :)

zvezdichka, да, точно :)

darknesd, напротив, коментарът е съвсем на място, радвам се, че разбираш какво имам предвид. Благодаря :)

супер, мерси за стихчето :)

само по себе си не лекува нищо. Това, което осъзнаваш през времето е лекарството всъщност.

Има неща, които времето лекува,
и такива, които времето не лекува.

...Но които не ги лекува времето, ги лекува адски многото време... така да се каже. (като онова с парите- което не може да се купи с пари, може да се купи с мнооого пари). Наистина вярвам в това. По една проста причина. Защото вярвам, че душата е безсмъртна и човек се преражда. Съответно си носи кармата и старите рани и в следващия живот, но тогава- с течение на ВРЕМЕТО- може да бъдат излекувани старите травми... Това е дълъг и сложен процес. Но ето -пак зависи от (и се извършва във) Времето...

Туй, според мене :)
Поздрави на всички ;)*

П.С. И- имайте търпение!.........(това последното го казвам и на себе си)

bubulinka, candysays, моята теза всъщност е, че всичко, което сме преживели, отразява последствията си. За да мога да кажа, че раната е излекувана, трябва да мога да заявя, че съм забравила урока.
Благодаря ви за коментарите :)

Ще се разберем все някак накрая...
Между другото с това твое уточнение, нещата малко се променят... но е дълга и широка, и не ми се обсъжда сега...
Тъй че просто ти желая:

Приятен ден! :)*

и на теб, миличка :)

:)))))))))))))) :-*

Всъщност времето нихилира отровата. Емоционалната. Което е пак прелюдия към възкръсващото продължаване по Пътя. :)))