Според един стар лаф хората се делят на три групи – част от проблема, част от решението или част от пейзажа.

Нейното място беше в последната група. И нека присъдата не пада върху твърдоглавата й, но иначе крехка главица като смъртоносна гилотина, а да се има предвид, че ролята й отиваше и харесваше.

Познавах я от 3-4 седмици, през които ходихме няколко пъти да пием бира в една евтина кръчма в квартала /която впрочем беше възкисела – добре, че и двете не пием бира/.

Няма да я забележите на пръв поглед - някои цветя имат ярки цветове, други омагьосват едва с аромата си. Кротка и сдържана, с обрани емоции и тих глас, тя е от хората, които не говорят много, а аз за тях съм чувала две мнения – едното казва, че мълчаливците са мъдреци, а другото – че който не приказва – не мисли. Не ми трябваше дълго време за да разбера, че в главата й не беше празно. И още повече - в педантично подредените й изказванията се усещаше ненатрапчива, но впечатляваща увереност, което ме порази, защото рязко контрастира на хаоса в моята бъбрива глава.

Бяхме спорили по всички разпространени екзистенциални въпроси, познавах позициите й по основните политически, икономически и демографски проблеми, литературните й предпочитания и дори възгледите й за мястото на гюзума в боб-чорбата и за бежовото в новата колекция на Армани. Но не знаех къде е родена, как обича да пие кафето си и дали си тананика под душа сутрин, нито колко пъти се е влюбвала и за какво мечтае преди да заспи. А бях започнала да я чувствам близка, харесвах нея и компанията й и исках да я опозная. Привличаше ме усещането, че прилича на мен, като същевременно е уникално, поразяващо различна под тайнствената перелина, с която се покриваше.. И след като за пореден път се намерих, насред кръчмата, застанала по скоро над пепелника, отколкото над халбите, да говоря за проблемите си, а тя да ме слуша мълчаливо, я попитах направо:

• Защо пестиш думите си?
• Ако зависеше от мен, празните приказки щяха да получат статуса на осмия смъртен грях. А и навярно най-добрият събеседник е тоя, който насърчава другите да говорят.
• Дори и така да е, какво удоволствие ти носят брътвежите ми, след като знаеш повече от мен, а и отказваш да споделяш?
• А сивата мишка защо наблюдава танца на полските цветя? Сливайки се с динамичния фон, се чувствам сигурна, но не самотна. Понякога даже се чудя каква е причината хората да държат да се опознават. Ето, аз в момента общувам с теб, споделям времето и мислите си и се наслаждавам на компанията ти – без да опипвам граници, без да правя лабораторни проби с нервите ти, за да използвам после резултатите в своя полза. Много по-полезно за всички е деловото стискане на ръце.
• А от какво се опасяваш въобще?
• От чужди очаквания, от излишни обяснения, от обвиняващи погледи на очи, които дори не ме разбират.  А и ако се доближа твърде близо, ще те обикна или ще те намразя, а аз се пазя от тия емоции като дявол от тамян.
• Нима това би било достатъчно?
• Достатъчно е, да.
• Но общуването е двустранен процес, а затваряйки достъпа до себе си, прекъсваш механизмите.
• Не съвсем. Хората сме сложни и многопластови създания. Ако затварям някои врати, други съм открехнала. Дори в момента ти виждаш мен, а не някой друг – без тежки червени завеси и драматичен грим. Но не очаквай да продам тайните си.
• Не искам това от теб.
• Точно това искаш. Иначе нямаше да усетиш съпротива.
• А много ли са тайните ти?
• Хех, така прозвуча, като че ли са престъпления. :) Просто неприемливи истини. Голяма смелост се изисква да ги поддържаш, когато светът ги отхвърля, като миниатюрна частица с непознат за хомогенната маса молекулярен състав. Това се наказва, и обикновено наказанието е разпъване на кръст. Липсва ми такава смелост.

 

Искам специално на благодаря за теста в блогрол-а. Не съм сигурна, че е точен, но е изключително приятен ;)

Кой е рисувал картинката? Също много ми харесва.
Поздрави

faerie, благодаря, радвам се, че са ти харесали :)
togoe, благодаря и на теб. За автора на илюстрацията можеш да научиш повече тук: http://vasilisa.deviantart.com/

Наистина думите не казват много,мълчанието е това,което ще ни отведе до истината.Много са нещата,които е по-добре да споделиш мълчаливо!
Поздрави и усмивки!

но няма ли начин онези остатъци от форматиранията да се махнат, портят цялостното впечатление.
Иначе поздрави :)

благодаря ти, а тия точки би трябвало всъщност да са тирета за диалог :) очаквам от читателя да се вживее в ролята на малкия принц и да вижда не шапка, а боа, глътнала слон :P

<!--[if !supportLists]-->
то е дразнещото, как да се вживееш като го гледаш :)))

че аз такова нещо не виждам бре. странна работа

не си губи времето в разсъждения,там си върховна. Опитай се да опознаеш чувствата си,те ти създават загадки.Иначе когато срещнеш някой с чувствена нагласа ще се питаш като по горе.А те са доста елементарни но предразполагат към проекций и това озадачава.

благодаря ти за мнението и съвета. Мисля, че си твърде прав, и честно казано тази проницателност ме изненада много, защото не очаквах, че някой ще ме разбере. Пък съвета ти е по-ценен от злато, само че, ако дам воля на чувствата си става страшно, затова ги запирам засега.
Отново благодаря

Буди много размисъл и ни кара преди да кажем нещо - да помълчим... :)))
Поздравче!;)*

Истината-винаги боли от нея и затова не всеки може да я понесе,но си толкова права,толкова истинска,че ме боли....и тази болка е прекрасна:)
Благодаря ти!Добре е че те има!!!И че има и други като теб!

comfy, kassandra, благодаря ви :)