-         Помниш ли, веднъж ти разказах за тайната ми стая без прозорци и врати, където заключих мечтите си. Всеки път, когато ме викаш и мен ме няма, да знаеш че съм там.

-         А тя къде е?

-         А къде е мисълта? А душата?  При тях.

-         Значи не е истинска.

-         Тя е като тъмната материя.

-         Като какво?

-         Тъмната материя – не може да се види, но може да бъде индиректно засечена заради  гравитационните й въздействия върху видимата материя.

-         Ахаа... разбирам. Надявам се не си й сложила панелни стени. Хич не ги бива да изолират студа.

-         Не – тухла. Зимата не я усещам.

-         Искам да видя тая твоя стая. Ако реша да ти дойда на гости, мога ли да вляза?

-         Шшт, слушай, това е тайна - в пъзела от наредени тухли, има една незазидана - можеш да я избуташ и да влезеш от там. Но така или иначе, малко са тия, които могат да я намерят.

-         А ако никой никога не я намери?

-         Ти ще я намериш, само че трябва да сме готови. Трябва да подредя и почистя, нали разбираш.

-         Ооо, нямам търпение! Сигурно има огромно легло с балдахин и коприна, ковчеже, пълно със злато и скъпоценни камъни, изящна масичка с малки порцеланови чашки и голяма пламтяща камина.. а пред нея кожа от бяла мечка.. и..

-         Не, няма нищо такова.

-         А какво тогава?

-         Празна е - абсолютно гола. Но по всички стени, по пода и по тавана е написано твоетo
име..

което

още

не

знам..

даже доста странна...

хаха, дали :)

Разкошен пост, скъпа pill! Страшно ми хареса... Разбрах те отлично..........

:)

П.С. Дано разбереш скоро името му... Което още не знаеш.....

муцунке, моя, сладка .. скоро ще му разбереш името..
гуш, цунк, муааа :-*
:))

благодаря ви, милички :)

Пожелавам ти наистина скоро да научиш името му ;)

.

да речем, че е много близо :)

Тъмната стая, осветена от едно име...
И то не какво да е... А и достъпа там...
Абе с малко думи да кажа, че много ми хареса :))).

благодаря ти, радвам се, че си ме разбрала :)

мнохо нежно и с разкошен край,който ти пожелавам скоро да споделиш:))))))))поздрави:)

и снимката е много подходяща :)

Искам само да ти кажа, че пишеш невероятно...целта на книгите е да те накарат да мислиш сам:) да откриваш сам в себе си истини, с които не си подозирал, че разполагаш...(малко пунктуационна драматичност:)...е, ти си книга.

много благодаря за високата оценка :)