Езикът се оплита

Пак

Когато искам

Да ти кажа

Че ми липсваш

Знаеш ли какво е

Да се давиш

В стонове

Неказани

Нешепнати

Кръжали

Нейде във душата

Отвътре издълбани

Там, където

Няма мисъл

Нито нищо рационално

Подредено

Което знам

И майсторски владея

Знаеш ли, че

Бе изгубена

И не умеех да я чувствам

Душата

И само твойто име

Я прегръща  

И разпъва

И я пълни

С онова познато напрежение

Та почти успявам

Да я пипна

През огъня

На колене

Без гордост

И без суета

Се моля

В кърваво писмо

Да чуеш

Секнатата песен

За да знаеш

Но без слова

Безгласно...

Безсилен стих

И този е

но е много красиво. И стихът :)

благодаря ти, meimei, ти знаеш и какво значи ai , нали ;)

и определено ме докосна адски много...

...

Нима не са всички стихове такива?.... Музиката, или стиха, изпят във песен, е с пъти по-силно и могъщо нещо... С много по-голяма енергия, и сила да променя...
Поне така аз усещам нещата...Простете ми.
:)

всъщност епитетът е силно оцветен от контекста - не съм правила универсални заключения, и съм напълно съгласна с теб за изкуството :)

brummbrumm, timmyd, благодаря ви :)

Радвам се, че и ти така мислиш... :)
А песента ще я чуя при първа възможност. Навярно е красива....

не гледах клипчето, но исках да ти кажа за "ай", че все ми напомня на българското възклицание "ай ай ай..." и добре се свързва със значението :))) не мислиш ли?

хаха, и още как :))

хубаво е:)поздрави:)

изтръгнат някъде от дълбокото и скритото в обичащата душа, а клипа с песента също е подбран много добре. Аз също я харесвам тази песен. Открих я случано в YоuTube преди време и ме докосна...
Поздрави :))).