Не знам дали се дължи на хроничен ПМС, липса на ласки или навлизане в критическата /нищо, че съм на 22, досега съм преживяла сума кризи  :P/, но напоследък проявявам засилена агресия и то по най-гнусен начин. Като ме усети на свой гръб, един приятел ме обвини, че ПМС е само извинение на жените за злобното им съскане. Аз пък го контрирах със забележката, че да твърди това, е все едно аз да кажа, че затрудненията му при вървене, дължащи се на натрупано голямо количество тестостерон, е ОПРАВДАНИЕ за секс – чиста физиологийка.

Но агресията наистина не ми е присъща по принцип: избягвам панически всякакви конфликти и се чувствам най-добре, когато има мир и всички са доволни. Tия дни, обаче, на няколко пъти излязох от кожата си на чувствителен, културен и одухотворен човек, и нахлузих кожата и езика на закоравял тираджия, 4-то поколение.

Истината е, че никой не ме беше предизвикал нарочно – сама се вживявам в ролята на ангела на справедливостта. Защитавам своите каузи и убеждения, но не ми харесва, че правейки го, противореча на себе си и тях. Издивявам, например, от прояви на арогантност, и за да й противодействам, сама ставам арогантна. С простотията, предубежденията и егоцентризма също сме на нож, защото съм се убедила, че в тия случаи, добрата дума е толкова смислена, колкото “китара без струни”.

Аз знам, че съм добър човек, макар да се твърди, че осъзнаването на доброто като такова, го принизява. Но в съчетание с непримирим характер и силно изострено чувство за справедливост, понякога ставам непоносимо жлъчна. Вярвам силно в принципите си, но имам и претенции за толерантен човек, а това противоречи на тоя мой стремеж да внасям правда и да възпитавам наред, според моя си аршин.

Мога разбира се, да си мълча като патка и да не наранявам никого, но тогава, чернилката ще вземе превес и у мен. В своя защита, ще цитирам една поизтъркана сентенция: Всичко, от което се нуждае злото е добрите да не правят нищо. Да, ама, един глас отвътре ми напомня, че всичко е субективно и раздаването на правосъдие е извън моите правомощия.

Нямам користни мотиви, честен кръст. Просто искам всичко да е такова, каквото си го представям. Но не ме напуска мисълта, че въпреки всичко, не съм по-добра от тия, които обвинявам.

Best ragards, Warrior of Justice

P.S. "An eye for an eye makes the whole world blind."

By Mahatma Gandhi.

И аз си вярвам, че съм добър и толерантен човек, разбран при това... обаче не знам защо несправедливостта, лошотията и злобата ме карат да крещя. Получава се пълен конфликт на ... иде ми да напиша интереси ... и май си е така, защото всеки си гледа неговия интерес.
А пък аз си водя битка със себе си май...

знаеш ли колко щеше да ти е лесно, ако беше тъпа и първосигнална и не оглеждаше проблемите от 100 ъгъла.
погледни candysays, и нейната стратегия да сее любов без мисъл и оглед. аз не мога така, макар че уж всички искаме едно и също
ениуей, мерси за вниманието и приятен уикенд :)

Всеки има нужда понякога да освободи малко натрупаното зло в себе си.Така и така във всеки човек се борят непрекъснато доброто и злото - освобождавайки злото показваш,че си го осъзнала и го контролираш...май :)
Както и да е,той народа си го е казал "бий за да те уважават" :)

какво е чудо! Каква е злоба и агресия!
Направо съм се шашнала...та това са 6-7-8 клас, ами после?!

Не винаги да задържаш своите емоции и чувства вътре в саба си за да има мир и спокойствие около теб е най - доброто решение защото идва момент в който всичко насъбрало се иска да излезе и да изкрещи ... и тогава ти сам не можеш да познаеш себе си и да повярваш , че си способен да кажеш или направиш всичко това в следствие на насъбралият се гняв, болка, възмущение и негативи вътре в теб ... Затова човек има нужда от време на време да " изпуска парата ", но лошото е , че в повечето случаи си го изкарваме на хората които най - малко са ни виновни ... Карай го по - полека и не се вдавай толкова ... и се усмихвай повече ... :))

"Всичко, от което се нуждае злото е добрите да не правят нищо",хапченце-нце-нце :) в случая този цитат е верен с пълна сила, а и ти не си наранила невинен,а напулно заслужаващ си го чпвек(да поясня за другите че знам конкретно за случая).Не виждам защо чувстваш вина!?Както са казали старите хора:"Каквото повикало такова се обадило" :)

пак много ми хареса тва което си написала:) а и ми е някво познато:)
аз какво ви говорех че един чувал върши добра работа при агресия:)) млатиш до изтощение и да видим дали после ще искаш да отвръщаш на лошото с лошо :))))

Наистина познато...но от друга страна,аз лично се притеснявам от себе си да избухна когато се наложи.А когато наистина се случи да избухна се плаша още повече.И не физически - не съм удрял досега първи,а с думи да нараниш някой е много страшно...от това че го мога се плаша...и гледам да не избухвам,но по някой път се налага.Та щом ти се е наложило - по-добре че е станало...

Аз те разбирам повече от прекрасно... Напълно. Наистина. Във всяка твоя дума в твоя пост. И аз се чувствам по същия начин, и водя абсолютно същата вътрешна битка...

...Затова страшно ме удиви (и още не мога да го асимилирам съвсем...) онова, което си написала в един коментар по-долу, скъпа моя pill... Какво си искала да кажеш с това "погледни candysays, и нейната стратегия да сее любов без мисъл и оглед. аз не мога така, макар че уж всички искаме едно и също"?!?... Аз нямам стратегии... Нито една. И никога не съм спирала да мисля и да оглеждам нещата от всички страни... И да ги усещам многопластово... и често- болезнено конфликтно... Има хора тук, които наистина се държат така, както ти си написала за мен. (няма да ги споменавам) И аз не ги разбирам съвсем... И аз не мога така точно...
А това, че сея любов... в това поне има истина, защото имам нужда от любов, за да живея... И съответно трябва да посея, за да пожъна... (оказа се с времето...) Но аз не сея навсякъде, съвсем не... Ако мислиш така, си в заблуда спрямо мен... Сея само там, където усещам, че ще поникне... Че има почва... Така мисля поне....

Anyway... Поздрави и от мен,
наистина харесах поста ти... Всичките ти ги харесвам. *

вече писах при теб, че не сме се разбрали :)*

Те думите подвеждат понякога, за жалост :(
Наистина изпитах леко огорчение и недоумение, прочитайки думите ти за мен, но знаех, че не може да си казала точно това, което аз възприех...
Всичко си е наред, аз наистина много те харесвам- теб и блога ти /и човека, който усещам че си от това, което чета при теб/, а и ти, зная, ме харесваш, тъй че...
...Една голяма прегръдка за теб {} :-*
И до скоро....

Хубаво е, че се намерихме тук, в блога :) Поздрави на морето...................;)))