В денят на мойта смърт

не искам плач.

И не пишете никакви хвалебствия.

Не казвайте-

такава беше тя.

Не ми носете хляб.

И цвете.

В денят на мойта смърт не съжалявайте.

Не викайте до Бога.

Не кълнете.

Не се сърдете.

Не изпадайте в тъга.

Не искам

прочувствени слова над гроба.

Не искам сълзи,

нито топли думи,

истерии и празнословия.

Не плакахте,

когато бяхте с мене

не ме изправяхте,

когато бях прекършена…

и все едно ми е

дали

ще плачете

тогава,

когато дойде моят свършек.

Изпивахте ме -

имахте ли жажда.

Изяждахте ме -

гладни или сити .

Оставяхте ме празна,

смазана,

изписвахте ми веждите,

очите

В денят на мойта смърт

любимите

ще стискат нервно дланите

и ще преглъщат.

Безпаметно ще се напият,

че вече няма кой да ги прегръща.

В денят на мойта смърт

ще разберете,

когато побелея и притихна

че не на мъртвите се носи цвете

И мъртвите не се обичат.

източник

Оказа се, че автор на прекрасната творба е sowhat

:)