Прочетен: 5747 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 26.05.2007 18:35
Японците имат философия, чиито постулати очертават тънката граница между живота и съществуването – секундата - дали ще я пуснеш да мине покрай теб, или през теб - дали ще овладееш изкуството да усетиш всички 60 парчета от отиващата си минута.
Поставям духа над тленното и изпадам във възторг всеки път, когато стана свидетел на неговите триумфи. Не вярвам в богове - вярвам в човека и неговата сила да овладее ума си и инстинктите си до степен на пълен самоконтрол - човекът е човек, именно защото е успял да даде превес на разума над инстинкта, защото има съвест и самосъзнание. И тука идва голямото ми противоречие с природата, която упорито и с укор напомня за себе си всеки път, когато си повярвам, че съм нещо повече от животно и мога да я преметна. Всяка капка кръв, всяка глътка въздух и всеки гаден малък хормон ми се изсмиват в очите и ме карат да коленича пред тях – шепнат тихо, че съм крайна и смъртна, че съм грешна и не мога да летя. Принципът на съществуване на идеалите е твърде различен, за да мога да го стигна, да го хвана за гушата и да го вселя в себе си.
Да живея във всяка секунда е абсолютен идеал. През целия си живот, единственото което мога да направя е да се стремя към него.
Не виждам смисъл в съществуването, наистина. Не мога да приема, че всичко, което можем да направим е да бодваме с вилицата и с ***. Ако се остави на мен, човешкия род би изчезнал безследно, щото бих изкоренила всичко първично, и бих му турнала чифт криле. А толкова малко са хората, които могат да летят.
Ако някой някога ми даде избор, дали да умра на мига, или да поживея още ден, искам да мога да избера първото, с дълбокото убеждение, че съм казала и направила каквото трябва, че съм с чисти сметки и в мир със себе си. Не искам и няма да отлагам и да чакам. Защото рано или късно, става твърде късно.
желае да осигури своето траене и присъствие единствено като възможност за из-явата си.Трудно е наистина,изтощително е, но битието се е погрижило и за това: когато настъпи преумората,
идва краят.Може би затова битието е крайно/има край/.Иначе си права за лишеното от смисъл съ-
ществуване.Всеки плод има за задача да узрее.
Ябълката узрява и битието й приключва.Ние често
си отиваме даже неузрели.Пък и кой ли е изявил
100% уменията си,преди да си отиде! Цялото ни
битие е белязано от недостига,незавършеността...
Битието ни дава едно ,,какво'' и едно ,,как'' и оттам
нататък не го е грижа дали ще си харесаш ,,пода-
ръка'' или не.
С малки различия обаче...
Но за това трябва да пиша дълго... за да обясня какво имам предвид :) Но ще го направя някой ден в моя блог най-вероятно ;)
Съгласна съм с тебе, че материята без Духа (или душата) може само да съществува, но не съм съгласна с това че няма живот за дух извън материята... Аз мисля и вярвам, че има... Не на този свят, разбира се, но на някой друг :) Все пак Вселената е достатъчно голяма...
Мисля, че човек освен че се стреми, може и да постига от време на време (само някои разбира се умеят) относително равновесие между двете така противоречиви начала в себе си, и тогава "ражда" като едно дърво, неизсъхнало, а пълно с живот, плодове... Ценни и за другите... Но според моята "формула" това може да стане само когато материята е подичинена на Духа... Особено когато човекът е толкова развит (по пътя си), че плътта му сама и с лекота се поддава на благородно одушевяване и става "храм на Духа", както казват някои...
И всичкото това- докато са слети, сиреч- приживе... После следва друго...Самостоятелният (но не и самотен вече) полет (и отлитане) на духа/ душата към "онзи свят"... Мисля, че има достатъчно доказателства за това. Поне на мен са ми достатъчни...
като синтез между същността и съществуването,за
онези ,,какво'' и ,,как'',за които стана дума по-горе.
Колкото до наличието на други светове, там нямам
какво да кажа. Какво е било преди раждането ми и
и какво ще бъде след смъртта ми това не зная, ня-
мам опит, нямам преживяване, така че всеки мой
коментар би бил безпочвен и безсмислен.
Явно не си ме разбрал съвсем.
Както и да е...
Само ще спомена, че някои хора имат такива "преживявания"- за онзи духовен свят... (не са много навярно), и затова те биха могли да коментират по въпроса не-безсмислено, а напротив. Но не всеки има наистина.
поздрави и на теб, pil, и на теб lion... :)*
Всъщност имах предвид просто човека и противоречията в него :)
:-**
01.06.2007 17:40
надявам се да се радвате на същото ;)