Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.05.2007 18:05 - to exist
Автор: pill Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5747 Коментари: 12 Гласове:
0

Последна промяна: 26.05.2007 18:35


Японците имат философия, чиито постулати очертават тънката граница между живота и съществуването – секундата - дали ще я пуснеш да мине покрай теб, или през теб - дали ще овладееш изкуството да усетиш всички 60 парчета от отиващата си минута.

Поставям духа над тленното и изпадам във възторг всеки път, когато стана свидетел на неговите триумфи. Не вярвам в богове - вярвам в човека и неговата сила да овладее ума си и инстинктите си до степен на пълен самоконтрол - човекът е човек, именно защото е успял да даде превес на разума над инстинкта, защото има съвест и самосъзнание. И тука идва голямото ми противоречие с природата, която упорито и с укор напомня за себе си всеки път, когато си повярвам, че съм нещо повече от животно и мога да я преметна. Всяка капка кръв, всяка глътка въздух и всеки гаден малък хормон ми се изсмиват в очите и ме карат да коленича пред тях – шепнат тихо, че съм крайна и смъртна, че съм грешна и не мога да летя. Принципът на съществуване на идеалите е твърде различен, за да мога да го стигна, да го хвана за гушата и да го вселя в себе си.

Да живея във всяка секунда е абсолютен идеал. През целия си живот, единственото което мога да направя е да се стремя към него.

Не виждам смисъл в съществуването, наистина. Не мога да приема, че всичко, което можем да направим е да бодваме с вилицата и с ***. Ако се остави на мен, човешкия род би изчезнал безследно, щото бих изкоренила всичко първично, и бих му турнала чифт криле. А толкова малко са хората, които могат да летят.

Ако някой някога ми даде избор, дали да умра на мига, или да поживея още ден, искам да мога да избера първото, с дълбокото убеждение, че съм казала и направила каквото трябва, че съм с чисти сметки и в мир със себе си. Не искам и няма да отлагам и да чакам. Защото рано или късно, става твърде късно.




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. aloha - ***
26.05.2007 18:33
пожелавам ти моменти,които да те карат да усещаш всяка секунда с всяка фибра на тялото си ! и да възкръснеш отново и отново , дори ако си издъхвала за последно..
цитирай
2. pill - aloha,
26.05.2007 19:33
тен кю, дано се случва от време на време на всички :)
цитирай
3. pill - ketbaloo,
26.05.2007 19:50
сравнението всъщност цели само да постави контрастна граница между дивата природа на човека и възвишените щения на духа - те не могат да се слеят, защото са твърде противоречиви. Не могат обаче и да се разделят, защото взаимодействието им е условие да бъдат - материята без духа може само да съществува, но духът без материята не може да живее /защото не би имал среда за възникване и развитие/. Щастието е висша функция на духа - едно животно може да е най-много доволно. Аз се опитвам да не бъда доволна :)
цитирай
4. nait - Човекът
26.05.2007 21:29
трябва да се стреми към съвършенство. Никога няма да го постигнем, то се знае, иначе бихме се превърнали в богове
цитирай
5. lion1234 - Ето това е то interesse!
27.05.2007 15:38
Ето това е да бъдеш МЕЖДУ...! Това разпъване или разтягане между света на Съзерцанието и света на Всекидневието е наистина изтощително,но такава е природата на дяволското битие.За зла участ то има непременно своето ,,какво''/вид,лице,аз/ и своето ,,как''/начин,способ на присъствие/.Ние постоянно трябва да из-явяваме своето аз, но преди да се из-яви аз-ът първо трябва просто да се яви.Още с появяването си аз-ът се озовава пред въпроса ,,как'',т.е. как ще се из-явява оттук нататък.От него зависи дали ще се затвори във Всекидневието/за да се обезличи напълно/,дали ще се пренесе изцяло в Съсерцанието/за да загине като присъствие/ или пък ще поеме по трудния път на interesse-to,ако по-
желае да осигури своето траене и присъствие единствено като възможност за из-явата си.Трудно е наистина,изтощително е, но битието се е погрижило и за това: когато настъпи преумората,
идва краят.Може би затова битието е крайно/има край/.Иначе си права за лишеното от смисъл съ-
ществуване.Всеки плод има за задача да узрее.
Ябълката узрява и битието й приключва.Ние често
си отиваме даже неузрели.Пък и кой ли е изявил
100% уменията си,преди да си отиде! Цялото ни
битие е белязано от недостига,незавършеността...
Битието ни дава едно ,,какво'' и едно ,,как'' и оттам
нататък не го е грижа дали ще си харесаш ,,пода-
ръка'' или не.
цитирай
6. candysays - ***
29.05.2007 15:25
Като цяло, мисля (и чувствам нещата) като теб...
С малки различия обаче...
Но за това трябва да пиша дълго... за да обясня какво имам предвид :) Но ще го направя някой ден в моя блог най-вероятно ;)

Съгласна съм с тебе, че материята без Духа (или душата) може само да съществува, но не съм съгласна с това че няма живот за дух извън материята... Аз мисля и вярвам, че има... Не на този свят, разбира се, но на някой друг :) Все пак Вселената е достатъчно голяма...
Мисля, че човек освен че се стреми, може и да постига от време на време (само някои разбира се умеят) относително равновесие между двете така противоречиви начала в себе си, и тогава "ражда" като едно дърво, неизсъхнало, а пълно с живот, плодове... Ценни и за другите... Но според моята "формула" това може да стане само когато материята е подичинена на Духа... Особено когато човекът е толкова развит (по пътя си), че плътта му сама и с лекота се поддава на благородно одушевяване и става "храм на Духа", както казват някои...
И всичкото това- докато са слети, сиреч- приживе... После следва друго...Самостоятелният (но не и самотен вече) полет (и отлитане) на духа/ душата към "онзи свят"... Мисля, че има достатъчно доказателства за това. Поне на мен са ми достатъчни...
цитирай
7. lion1234 - Тук не става въпрос...
30.05.2007 10:42
Тук не става въпрос за духа и материята,а за битието
като синтез между същността и съществуването,за
онези ,,какво'' и ,,как'',за които стана дума по-горе.
Колкото до наличието на други светове, там нямам
какво да кажа. Какво е било преди раждането ми и
и какво ще бъде след смъртта ми това не зная, ня-
мам опит, нямам преживяване, така че всеки мой
коментар би бил безпочвен и безсмислен.
цитирай
8. candysays - Lion, коментара ми бе по-скоро насочен към...
30.05.2007 13:59
текста на pill :)
Явно не си ме разбрал съвсем.
Както и да е...
Само ще спомена, че някои хора имат такива "преживявания"- за онзи духовен свят... (не са много навярно), и затова те биха могли да коментират по въпроса не-безсмислено, а напротив. Но не всеки има наистина.

поздрави и на теб, pil, и на теб lion... :)*
цитирай
9. pill - ***
30.05.2007 16:35
Много ви благодаря за коментарите.
Всъщност имах предвид просто човека и противоречията в него :)
цитирай
10. candysays - *****
30.05.2007 16:42
Всъщност и аз :) Наистина. Много, ама много съм мислила за тях, тъй като ме вълнуват... Усещам ги може би по-ярко отколкото други хора...знам ли...

:-**
цитирай
11. анонимен - добър ден
01.06.2007 17:40
как сте днес?
цитирай
12. pill - хаха,
01.06.2007 22:12
добре, мерси
надявам се да се радвате на същото ;)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

Архив