Прочетен: 2643 Коментари: 9 Гласове:
Последна промяна: 07.03.2007 04:40
През лятото, когато съм много жадна, пълня голяма чаша с лед, заливам го с малко джин и догоре с тоник. После изчаквам няколко минути - докато се охлади течността и се изпоти стъклото - и пия до дъно. Почти не усещам сладко-горчивия вкус, който толкова много обичам - студът се забива първо в мозъка ми, минава през гърлото, през хранопровода, надолу към стомаха, където спира и чака. Отпуска ме, стопява мислите ми в ледена мъгла, където няма отговори, но няма и въпроси. А аз и вътрешностите ми изстиваме.
Не помня да съм била жадна, нито да съм пила. Нямам дори лед в хладилника. Но ми е студено.
Гробовен дъх и бяла тишина в главата ми разлагат слънчевото време. Дъгата се топи по устните ми и горчи. Студът лази отвътре навън и се пръска на парченца някъде в гърдите.
Ако бях пила, тялото ми бързо щеше да стопли течността до телесната ми температура и да сгуши блясъчета в очите ми.
Но аз съм трезва и студът не си отива. Отсечени ръце не могат да ме стоплят.
Злати Димитрова: Плейбоят Коко Динев не ...
Скандалът "Мел Гибсън": Остаря...
Пожелавам ти само весели емоции и много топлина! :))*
comfy, ех как усещаш, я кажи коя зодия си :). А иначе - просто настроения - олекна ми, като го написах :)
07.03.2007 10:55
А с тоник, лед и лимон... любимото ми питие :)
Наздраве и гуш (от иктински ръце) :)
гушкам..:) ..
Колкото до питието- да, и аз го обичам... :) Макар че точно това (заради газирания тоник, и че е толкова студено) не е препоръчително за мойто гърло специално... :(
наздраве :P