Прочетен: 3459 Коментари: 11 Гласове:
Последна промяна: 14.04.2007 12:36
Не знам дали се дължи на хроничен ПМС, липса на ласки или навлизане в критическата /нищо, че съм на 22, досега съм преживяла сума кризи :P/, но напоследък проявявам засилена агресия и то по най-гнусен начин. Като ме усети на свой гръб, един приятел ме обвини, че ПМС е само извинение на жените за злобното им съскане. Аз пък го контрирах със забележката, че да твърди това, е все едно аз да кажа, че затрудненията му при вървене, дължащи се на натрупано голямо количество тестостерон, е ОПРАВДАНИЕ за секс – чиста физиологийка.
Но агресията наистина не ми е присъща по принцип: избягвам панически всякакви конфликти и се чувствам най-добре, когато има мир и всички са доволни. Tия дни, обаче, на няколко пъти излязох от кожата си на чувствителен, културен и одухотворен човек, и нахлузих кожата и езика на закоравял тираджия, 4-то поколение.
Истината е, че никой не ме беше предизвикал нарочно – сама се вживявам в ролята на ангела на справедливостта. Защитавам своите каузи и убеждения, но не ми харесва, че правейки го, противореча на себе си и тях. Издивявам, например, от прояви на арогантност, и за да й противодействам, сама ставам арогантна. С простотията, предубежденията и егоцентризма също сме на нож, защото съм се убедила, че в тия случаи, добрата дума е толкова смислена, колкото “китара без струни”.
Аз знам, че съм добър човек, макар да се твърди, че осъзнаването на доброто като такова, го принизява. Но в съчетание с непримирим характер и силно изострено чувство за справедливост, понякога ставам непоносимо жлъчна. Вярвам силно в принципите си, но имам и претенции за толерантен човек, а това противоречи на тоя мой стремеж да внасям правда и да възпитавам наред, според моя си аршин.
Мога разбира се, да си мълча като патка и да не наранявам никого, но тогава, чернилката ще вземе превес и у мен. В своя защита, ще цитирам една поизтъркана сентенция: Всичко, от което се нуждае злото е добрите да не правят нищо. Да, ама, един глас отвътре ми напомня, че всичко е субективно и раздаването на правосъдие е извън моите правомощия.
Нямам користни мотиви, честен кръст. Просто искам всичко да е такова, каквото си го представям. Но не ме напуска мисълта, че въпреки всичко, не съм по-добра от тия, които обвинявам.
Best ragards, Warrior of Justice
P.S. "An eye for an eye makes the whole world blind."
By Mahatma Gandhi.
А пък аз си водя битка със себе си май...
погледни candysays, и нейната стратегия да сее любов без мисъл и оглед. аз не мога така, макар че уж всички искаме едно и също
ениуей, мерси за вниманието и приятен уикенд :)
14.04.2007 18:56
Както и да е,той народа си го е казал "бий за да те уважават" :)
15.04.2007 00:07
Направо съм се шашнала...та това са 6-7-8 клас, ами после?!
аз какво ви говорех че един чувал върши добра работа при агресия:)) млатиш до изтощение и да видим дали после ще искаш да отвръщаш на лошото с лошо :))))
...Затова страшно ме удиви (и още не мога да го асимилирам съвсем...) онова, което си написала в един коментар по-долу, скъпа моя pill... Какво си искала да кажеш с това "погледни candysays, и нейната стратегия да сее любов без мисъл и оглед. аз не мога така, макар че уж всички искаме едно и също"?!?... Аз нямам стратегии... Нито една. И никога не съм спирала да мисля и да оглеждам нещата от всички страни... И да ги усещам многопластово... и често- болезнено конфликтно... Има хора тук, които наистина се държат така, както ти си написала за мен. (няма да ги споменавам) И аз не ги разбирам съвсем... И аз не мога така точно...
А това, че сея любов... в това поне има истина, защото имам нужда от любов, за да живея... И съответно трябва да посея, за да пожъна... (оказа се с времето...) Но аз не сея навсякъде, съвсем не... Ако мислиш така, си в заблуда спрямо мен... Сея само там, където усещам, че ще поникне... Че има почва... Така мисля поне....
Anyway... Поздрави и от мен,
наистина харесах поста ти... Всичките ти ги харесвам. *
Наистина изпитах леко огорчение и недоумение, прочитайки думите ти за мен, но знаех, че не може да си казала точно това, което аз възприех...
Всичко си е наред, аз наистина много те харесвам- теб и блога ти /и човека, който усещам че си от това, което чета при теб/, а и ти, зная, ме харесваш, тъй че...
...Една голяма прегръдка за теб {} :-*
И до скоро....
Хубаво е, че се намерихме тук, в блога :) Поздрави на морето...................;)))